Наредба за реда и начина за определяне в патентното ведомство на марка като общественоизвестна и марка, ползваща се с известност на територията на република България

Глава първа.

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. С наредбата се уреждат редът и начинът за определяне в Патентното ведомство на марка като общоизвестна или като ползваща се с известност на територията на Република България.

Чл. 2. (1) Статутът на общоизвестна марка или на марка, ползваща се с известност на територията на Република България, се придобива с решение на председателя на Патентното ведомство въз основа на становище на назначена от него комисия.

(2) Статутът по ал. 1 се придобива от момента, към който е доказано, че марката е станала общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България, и има действие до изтичането на 5 години, считано от датата на публикуване на данните по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 6 в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.

Чл. 3. (1) Държавният регистър по чл. 5а от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) на общоизвестните марки и марките, ползващи се с известност на територията на Република България, съдържа следните данни:

1. изображение на марката;

2. пореден номер на вписване;

3. дата, от която марката е определена за общоизвестна или ползваща се с известност;

4. име и адрес на притежателя;

5. списък на стоките и/или услугите и класовете им съгласно Ницката спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки (ДВ, бр. 64 от 2001 г.), по отношение на които марката е определена като общоизвестна или като ползваща се с известност на територията на Република България;

6. номер и дата на решението, с което марката е определена като общоизвестна или като ползваща се с известност на територията на Република България;

7. дата на публикация на данните по т. 1 – 6.

(2) След изтичането на срока по чл. 2, ал. 2 марката се заличава от регистъра.

(3) Марка, определена като общоизвестна или известна на територията на Република България, се заличава от регистъра и въз основа на влязло в сила съдебно решение.

Чл. 4. (1) Патентното ведомство поддържа за всяка общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България марка досие, което включва цялата документация по определянето на статута й и последващите вписвания в регистъра по чл. 3, ал. 1.

(2) Освен данните по чл. 5а ЗМГО Патентното ведомство предоставя на трети лица информация за всяка определена като общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България марка при спазване изискванията на Закона за достъп до обществена информация.

Глава втора.

КОМИСИЯ

Чл. 5. (1) За разглеждане на постъпилите искания за определяне на марка като общоизвестна или като ползваща се с известност на територията на Република България Патентното ведомство създава постоянна комисия.

(2) Комисията се състои от председател и различни тричленни състави. Председателят на комисията е постоянен и се назначава със заповед на председателя на Патентното ведомство. Членовете на съставите се назначават със заповед на председателя на Патентното ведомство по всяко отделно допустимо искане.

Чл. 6. (1) За председатели на състави могат да бъдат назначавани началници на отдели, държавни експерти и юристи, изпълняващи функциите по извършване на експертиза по същество на национални и международни марки, по правно осигуряване и по разглеждане на спорове към Патентното ведомство.

(2) Членовете на състав, назначен за разглеждане на искане за определяне на марка като общоизвестна или като ползваща се с известност на територията на Република България, са експерти, включени в списък, който се утвърждава от председателя на Патентното ведомство и се актуализира ежегодно.

Чл. 7. (1) Председателят на комисията разпределя исканията и предлага на председателя на Патентното ведомство назначаването на състав за разглеждане на съответното искане.

(2) След вземане на решението от председателя на Патентното ведомство председателят на комисията предприема съответните действия за публикуването му в Официалния бюлетин на Патентното ведомство и за вписването му в Държавния регистър по чл. 5а ЗМГО.

Глава трета.

ОФОРМЯНЕ И ПОДАВАНЕ НА ИСКАНИЯ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МАРКА КАТО ОБЩОИЗВЕСТНА ИЛИ КАТО ПОЛЗВАЩА СЕ С ИЗВЕСТНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 8. Искане за определяне на марка като общоизвестна или като ползваща се с известност се подава от лице, което счита своята марка за общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България.

Чл. 9. (1) Искането се подава в Патентното ведомство директно, по пощата или чрез комуникационно средство, предаващо факсимиле или електронно копие.

(2) В случай на подаване чрез комуникационно средство, предаващо факсимиле или електронно копие, оригиналното искане трябва да се получи в Патентното ведомство в едномесечен срок от получаването на факсимилето или електронното копие.

(3) Искането се подава напечатано или принтирано в един екземпляр.

(4) Материалите по чл. 12, т. 2 и 3, приложени към искането, се подават директно в Патентното ведомство или по пощата.

Чл. 10. (1) Искането трябва да съдържа:

1. име, презиме и фамилия на молителя – когато той е физическо лице; постоянен адрес и/или адрес за кореспонденция, когато е различен от постоянния адрес; държава, на която е гражданин, или държава, в която има постоянен адрес;

2. наименование и вид на юридическото лице или наименование на едноличния търговец в съответствие със съдебната регистрация – когато молителят е юридическо лице или едноличен търговец; държава, по чийто закон е регистрирано, и адрес на управление и/или адрес за кореспонденция, когато е различен от адреса на управление;

3. данни за марката – вид на марката, цветове (ако има), описание на марката;

4. дата, от която молителят счита марката си за общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България;

5. име, презиме, фамилия и адрес на представителя по индустриална собственост, когато е упълномощен такъв, и пълномощно;

6. списък на стоките и/или услугите и класовете им по Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, за които марката се претендира за общоизвестна или за ползваща се с известност на територията на Република България;

7. подпис на молителя или на неговия законен представител, или на представителя по индустриална собственост, ако е упълномощен такъв представител;

8. печат на молителя, когато той е юридическо лице или едноличен търговец;

9. данни дали искането за определяне на марката като общоизвестна или като ползваща се с известност на територията на Република България е подадено във връзка с искане за заличаване по чл. 26 ЗМГО или във връзка с възражение по чл. 36б ЗМГО.

(2) Когато молителите са повече от един, данните по ал. 1, т. 1 и/или 2 се посочват за всеки от тях.

(3) Пълномощното трябва да съдържа данни за молителя по ал. 1, т. 1 и/или 2, данни за представителя по т. 5, входящ или регистрационен номер на марката и/или данни за марката и действията, за които представителят е упълномощен. Когато е упълномощен патентен специалист, в пълномощното се посочват номерът и датата на трудовия договор.

(4) Когато молителите са няколко и единият от тях е българско физическо или юридическо лице, упълномощаването на представител не е задължително. В този случай задължително се посочва адрес за кореспонденция в Република България.

(5) Пълномощното се представя по образец на Патентното ведомство или в друга форма, избрана от молителя.

(6) Когато пълномощното не е на български език и не е на бланка на Патентното ведомство, то трябва да се легализира в отдел „Консулски“ на Министерството на външните работи на Република България освен в случаите, когато легализация не се изисква при условията на взаимност.

(7) Когато представителят действа чрез преупълномощаване, се представя пълномощното, доказващо, че лицето, което го е упълномощило, има такова правомощие. Пълномощното на преупълномощителя или заверено негово копие се прилага към пълномощното на представителя.

(8) За оттегляне на упълномощаването Патентното ведомство се уведомява писмено от молителя.

(9) За оттегляне на искането от представителя по индустриална собственост е необходимо изрично упълномощаване от молителя.

Чл. 11. (1) Когато молителите са повече от един, те могат да посочат общ адрес за кореспонденция. Когато не е посочен общ адрес, кореспонденцията се води на адреса на молителя, вписан първи в искането.

(2) Кореспонденцията до Патентното ведомство трябва да съдържа входящия номер на искането, за което се отнася, и подписа на молителя или на представителя по индустриална собственост.

(3) Кореспонденцията, изпратена чрез комуникационно средство по чл. 9, ал. 1, се счита за получена на датата на получаването й чрез факсимиле или електронно копие в Патентното ведомство, ако в едномесечен срок от тази дата се получи нейният оригинал.

(4) Когато с кореспонденцията на молителя се определя срок за действие, тя се изпраща с обратна разписка, която удостоверява датата на получаването й.

Чл. 12. Към искането се прилагат:

1. документ за платена такса;

2. изображение, отговарящо на изискванията на Наредбата за оформяне, подаване и експертиза на заявки за регистрация на марки и географски означения, приета с Постановление № 267 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 9 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 14 от 2006 г. и бр. 73 от 2007 г.);

3. доказателства, подкрепящи искането.

Чл. 13. (1) Заплащането на таксата може да бъде направено в Патентното ведомство или по банков път.

(2) За доказване на заплащането се представя документ за платена такса, който трябва да съдържа:

1. данни за молителя или представителя;

2. данни за марката, за която се иска определяне като общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България, или входящ номер на искането;

3. основанието за заплащане на таксата съгласно Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, одобрена с Постановление № 242 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 117 от 2002 г., бр. 91 от 2005 г. и бр. 35 от 2007 г.; попр., бр. 42 от 2007 г.).

Чл. 14. (1) Материалите, които служат като доказателства за претендираната общоизвестност или известност на марката на територията на Република България, са документи, съдържащи данни за:

1. начален момент на използване на марката;

2. населените места, където са се реализирали стоките, съответно са се предоставяли услугите, означавани с марката;

3. продължителност и степен на използване на марката, обем на реализацията на стоките/услугите, означени с марката, и начините на използване на марката;

4. пазарен дял на стоките/услугите, означени с марката, в съответния сектор на икономиката;

5. пазарна реализация, документирана чрез фактури и други счетоводни и търговски книжа;

6. разходи за реклама, рекламни материали, доказателства за разпространението им, сключени и изпълнени договори за реклама и т. н.;

7. стойност на марката;

8. резултати от социологически проучвания, направени от специализирани

независими институции;

9. публикации;

10. други обстоятелства по преценка на молителя.

(2) Представените документи могат да съдържат всички или част от данните по ал. 1 по преценка на молителя.

Глава четвърта.

ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МАРКА КАТО ОБЩОИЗВЕСТНА ИЛИ КАТО ПОЛЗВАЩА СЕ С ИЗВЕСТНОСТ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 15. (1) Исканията се разглеждат по реда на постъпването им.

(2) В едномесечен срок от постъпване на искането председателят на комисията извършва проверка дали към искането са приложени документ за платена държавна такса и доказателствени материали.

(3) Когато се констатира, че държавната такса не е платена и/или към искането не са приложени писмени доказателства, на молителя се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъците.

(4) Когато в срока по ал. 3 недостатъците не бъдат отстранени, искането е недопустимо и производство по него не се образува, за което молителят се уведомява писмено от председателя на комисията.

Чл. 16. (1) За всяко допустимо искане се назначава състав по чл. 6. В 3-месечен срок от назначаването на състава председателят на състава проверява дали искането отговаря на изискванията на чл. 10 и чл. 12, т. 2.

(2) Когато се констатира, че искането не отговаря на някое от изискванията на чл. 10 и чл. 12, т. 2, на молителя се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъците.

(3) Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока по ал. 2, производството по искането се прекратява, за което молителят се уведомява писмено от председателя на състава.

Чл. 17. (1) Всяко допустимо искане и приложените към него доказателства се разглеждат от назначения състав на комисията по чл. 5, ал. 2.

(2) При определянето на марка като общоизвестна комисията взема предвид критериите по чл. 50а, ал. 1 ЗМГО.

(3) Преценката за известност на марка на територията на Република България се основава на критериите по ал. 2, както и на степента на известност на марката сред релевантния сектор, частта от пазара, която марката заема, интензивността, географския обхват, продължителността на използването й и размера на направените инвестиции по нейното представяне в обществото, доказаните вреди и/или неоснователно облагодетелстване на друга марка.

Чл. 18. След разглеждане на искането и приложените към него доказателства се изготвя становище, което се подписва от членовете на състава. В случай на особено мнение на член на състава то се изготвя от него в писмен вид и се прилага към становището на състава.

Чл. 19. Становището на състава се представя на председателя на Патентното ведомство за вземане на решение по искането.

Чл. 20. (1) Решението по чл. 19 може да бъде:

1. за определяне на марката като общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България за всички или за част от претендираните стоки и/или услуги по Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки;

2. за отказ да се определи марката като общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България.

(2) Решението по ал. 1, т. 1 трябва да съдържа:

1. номер и дата;

2. датата, от която марката е призната за общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България;

3. име и адрес на молителя;

4. списък на стоките и/или услугите и класовете по Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки, по отношение на които марката е призната за общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България;

5. анализ на доказателствата и мотиви за решението.

(3) Решението по ал. 1, т. 2 трябва да съдържа реквизитите по ал. 2, т. 1, 3, 4 и 5.

(4) Решението по ал. 1 се взема в 18-месечен срок от датата на подаване на искането.

(5) Решението се съобщава в 7-дневен срок от издаването му чрез отправяне на писмено съобщение до всички заинтересувани лица.

Чл. 21. Решението по чл. 20 се вписва в регистъра по чл. 5а ЗМГО в едномесечен срок от влизането му в сила.

Чл. 22. (1) В рамките на 5-годишния срок по чл. 2, ал. 2 лицето, чиято марка е призната за общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България, може да подаде искане за признаване на същата марка за общоизвестна или ползваща се с известност на територията на Република България за нов 5-годишен период, при което след изтичането на 5-годишния срок по чл. 2, ал. 2 марката не се заличава от регистъра до вземането на окончателно решение по искането.

(2) Искането по ал. 1 трябва да отговаря на изискванията на чл. 10 и 12.

(3) Решението по ал. 1 действа от датата, на която е изтекъл предходният петгодишен период по чл. 2, ал. 2.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на наредбата:

1. „Молител“ е лице, подало искане пред Патентното ведомство за определяне на марката му като общоизвестна или като ползваща се с известност на територията на Република България.

2. „Електронно копие“ е сканираното изображение на електронен документ.

3. „Факсимиле“ е копие на оригинален документ, възпроизведено от телефакс.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се прилага и за искания за определяне на марка като общоизвестна или като ползваща се с известност на територията на Република България, по които до влизането в сила на наредбата не са постановени решения за определяне или за отказ за определяне на марката като общоизвестна или като ползваща се с известност на територията на Република България.

§ 3. (1) Марките, определени от Патентното ведомство като общоизвестни или като ползващи се с известност на територията на Република България преди влизането в сила на наредбата, се вписват в регистъра по чл. 3, ал. 1 в тримесечен срок от влизането в сила на наредбата и се публикуват в Официалния бюлетин на Патентното ведомство.

(2) Всяко заинтересувано лице може да обжалва вписването по ал. 1 пред Софийския градски съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

§ 4. Наредбата се приема на основание чл. 50б, ал. 7 ЗМГО.

§ 5. Изпълнението на наредбата се възлага на председателя на Патентното ведомство.